Трудно е да се намери район, където чаят не се харесва. Напитката е толкова широко разпространена, че заема второ място след водата. Родината на чая е Югозападен Китай и съседните райони на Горна Бирма и Северен Виетнам. Интересно е, че думата “чай” идва до нас чрез тюркските езици на севернокитайското „ча“, а наименованието в Западна Европа идва от южнокитайското „те“. Трудно е да се проследи как точно е станало това, тъй като напитката се появява по различно време в различните региони.
Първото споменаване на чая датира от дълбока древност. Много от легендите на Китай, Индия и Япония разказват как е бил открит като див чай. Според една от тях чаят произхожда от времето на създаването на Небето и Земята, като е свързан с името на Господаря-Слънце Ян-ди. Друга легенда разказва, че императорът на Южен Китай Чен Нун (през III хилядолетие пр. н. е.), когато за първи път опитал напитката, тя била резултат от случайно попаднали в кипящата вода чаени листа. Тя се оказала толкова ароматна и вкусна, че императорът наредил тези листа да се събират и съхраняват и издал указ за прилагането на неговата разпоредба в цялата страна. Историческите паметници показват, че чаят е бил известен в Китай още през периода на трите царства (220-280 година). Отглеждането му като култура се отнася към 350 година. Според индусите чаеният храст е открит случайно от принц Бадхидхарма, докато пътешествал в южната част на Китай.
Китайските философи твърдят, че чаят е по-добър от виното, тъй като не причинява интоксикация, и по-добър от водата, тъй като не пренася инфекции. Първоначално чаят бил консумиран от владетелите и духовенството като лечебно питие, което премахва умората, укрепва силата и зрението, както бил използван и в състава на различни мазила, използвани срещу ревматизъм. Използването му като напитка води началото си от V век. Чай започнал да се оценява много високо и императорите насърчавали неговото отглеждане. През VI век се превръща в любима напитка на благородниците, а през Х век се превръща в национална напитка на Китай и съответно в предмет на търговията.
В Европа се появява през XVI – XVIII век благодарение на португалците и на холандците. В Холандия потреблението на тази напитка се превръща в традиция и се разпространява през Атлантическия океан до Ню Амстердам. През 1664 година търговците на Източно-индийската английска компания донесат на английският крал като подарък два паунда чай. Подаръкът бил приет и напитката била оценена според достойнствата й. Така започва триумфалното шествие на чая – отначало като луксозна стока на разположение на богатите и благородниците и едва много по-късно – като традиционен напитка, достъпна за всички. Тя става достъпна за гражданите едва в края на XVIII век, след като данъкът върху чая се понижава, но въпреки това остава твърде скъп. Чаят се пиел в кафенета, като първото такова принадлежи на Туининг Томас, по професия тъкач. Когато не разполагал с дребни монети, за да върне ресто, можело да се получи чай с купони, които в магазините били приети като нормално средство за разплащане.