≡ Menu

Японска чаена церемония

японска чаена церемонияЧаената церемония е изкуството на приготвяне и пиене на чай. В Япония чаят се появява през VIII век и вероятно е бил донесен от будистките монаси от Китай, Корея или Индия, но най-вероятно заслуга са имали и японските туристи, които са посещавали Китай.

Смята се, че първите чаени плантации са свързани с името на монаха Сайсе в Киото (802 година). Широкото потребление на чай в Япония обаче датира от XII век. Важна роля за неговото разпространение има свещеникът Еисая (1141-1215). Той донася чаени храсти в Китай и започва да ги отглежда в дзен-будисткия манастир. Чаят бил поднасян на Буда и се пиел по време на религиозните ритуали и медитация. В своите съчинения Ейсая подчертава ползата от чая за запазване и укрепване на здравето.

За разпространението на културата на чая и неговото пиене допринася свещеника Доген (1200-1253). През XII-XV век под влиянието на дзен-будистките манастири пиенето на чай става популярно не само сред монасите, но и сред самураите, благородниците и обикновените граждани.

японска чаена церемонияПрез XII век от Китай в Япония прониква смления чай. Първоначално в манастирите започват да се провеждат специални чаени турнири. По време на тези турнири трябвало да се отделят “добрите” от “лошите” сортове. Участниците, които успели да познаят повече видове чай, получавали награда. Турнирите получили особено разпространение през XIV-XV век.

Сред обикновените граждани били особено разпространени така наречените “чаени срещи”, които били съвсем скромни и дори мълчаливи. Вътрешното съсредоточаване и душевното съгласие на участниците олицетворявало естетиката на изкуството на големия майстор и създател на чаената церемония, Мурат Дзюко (1422-1502). Той обогатил изкуството на пиене на чай и естетиката на дзен-будизма. Проповядвал, че истината на Буда може да се открие и да бъде позната дори в жестовете, съпровождащи пълненето на чаените чаши с гореща вода, като на езика на жестовете е будизма (и не само), това има огромно значение.

чайНегов последовател е майстор Дзео Такено (1502-1555). На него принадлежи заслугата за създаването на чаения дом (тясицу), в който се провеждала самата чаена церемония. Използвали се предимно керамични съдове. Негов ученик бил Сен-но Рикю (1522-1591), който продължава традициите на своите предшественици. Той усъвършенства чаения дом и създава около него градина. Разработва етикет за церемонията и участниците, за естеството на разговорите, които трябвало да създават настроение, да откъсват от ежедневието и да насочват към познанието на Красотата.

През XV-XVI век чаената церемония се превръща в ритуално-философски мини-спектакъл, в който всеки детайл, предмет и ред имали свое особено и неповторимо значение. В днешни дни с изкуството на чаената церемония се занимават жени. Тя може да се провежда дори в една от стаите в дома, а преди частните церемонии участниците често се хранят заедно. Но духът на чаената церемония остава непроменен – желанието да се създаде топла атмосфера и да се оставят настрана светските, всекидневните теми и проблеми. Днес в Япония има много училища за обучение по чаена церемония. Едно от най-известните от тях е в Урасеке, в Киото.

{ 0 comments… add one }

Leave a Comment

Предишна страница:

Следваща страница:

Read previous post:
Жасминов чай

Жасминовият чай съществува в Китай от дълго време, исторически основата му е зеленият чай от провинцията Хуан, като особеният му...

Close