Жълтият чай се прави само в китайската провинция Хунан. В Европа е малко известен, тъй като в продължение на векове износът му от Китай е бил забранен, тъй като за това съществувало смъртно наказание. Известно е, че нарушенията, свързани с търговията на чай, а още повече с неговата контрабанда, били наказвани много тежко. Първоначално жълтият чай се употребявал само в двора на императора, а впоследствие можели да го пият и най-висшите сановници на империята по време на религиозни церемонии.
Едва през 30-60-те години на XIX век бил разрешен износа на жълт чай в Русия в замяна на самурни кожи (но не и за пари). В края на XIX век, след китайско-японската война и мира през 1895 година, малки количества жълт чай започват да проникнат в Западна Европа. Незначителни количества жълт чай се изнасят извън Китай през периода 1927-1937 и след 1949-1959 година.
От началото на 60-те години Китай отново отново рязко ограничава броя и обхвата на чая, изнасян на чуждите пазари. И на първо място в списъка са ограничени европейските страни. Съкращава се неговото производство и на вътрешния пазар. Тази политика на Китай води до възникването на многобройни легенди за жълтия чай. Въпреки многобройните опити на Япония да имитира китайския жълт чай, няма успех. Една от причините е липсата на изходната суровина, но трябва да се добави и голямата сложност и ниската рентабилност на производството на жълт чай. За неговото производство е необходим само физически труд.
Жълтият чай се отнася към слабо ферментиралите видове чай. По външен вид и свойства понякога жълтият чай може да бъде сбъркан със зелен чай с лошо качество. Но все пак неговата технология на производство значително се различава от тази на другите чайове.
За производството на жълтия чай специално се подбират чаени храсти от специален вид. Самото му приготвяне продължава около 72 часа. Производството му предполага специална технология – за известно време чаените листа се затоплят върху горещи въглени, след което се опаковат в пергамент и се наблюдава постепенно пожълтяване. Протича много бавен процес на ферментация, който достига до 10%. И ако наличието на “Бай хао” говори с добро качество при зеления чай, то при жълтия белите власинки по листата не трябва да съществуват. Жълтият чай се приготвя почти както и зеленият. Залива се с вода с температура около 60-70° С и престоява не повече от 2-3 минути. Вкусът и ароматът на жълтия чай е напълно различен от този на всеки друг вид чай, затова е трудно да се сбърка с друг.
Жълтият чай е много приятен, може да се каже дори, че „гали“ вкуса по необичаен начин, въпреки че има едва забележимо стягане, послевкусът му е сладък, а ароматът му – изненадващо тънък и нежен. Кадифената мекота и ароматът на жълтия чай са несравними. Ако ароматът на червения чай е силен и добре запомнящ се, то жълтият чай притежава друго свойство – неуловимост. Можете да го почувствате и да му се наслаждавате само докато пиете чая, но след това изчезва без следа, така че е трудно да се разбере, дали наистина ви се е случило или само ви се е присънило. Този своеобразен “вкусов мираж” е една от най-забележителните черти на жълтия чай. Приготвя се както и зеленият чай – водата не трябва да е гореща, а с температура около 60-70° С и за кратко, не по-дълго от 2-3 минути. По своя вкус и аромат жълтият чай не прилича на никой друг вид, така че не можете да се объркате.
Друга важна характеристика е, че жълтият чай е много силен и има възбуждащ ефект, въпреки че цветът цветът му е блед, жълто-кехлибарен както и зеленият чай, но той има една съществена разлика. Докато инфузията на зеления чай се отразява на стената на чашата като зелен или зелено-жълт, жълтият чай дава бледо розово отражение. По този начин лесно можете да разпознаете истинският жълт чай.