≡ Menu

Разпространение на чая

Една от първите страни, привлечени от чая, е Япония. Напитката достига до японците от техните съседи – китайците. Първото споменаване на внесения в страната чай датира от преди около около 750 години. Будистките монаси първи започнали да употребяват напитката като лекарство. Малко по-късно тя станала популярна и сред цялото население. Култът към чая достига своя разцвет по време на царуването на династията Токугава (1600-1867). За основоположник на японската чайна церемония се счита будисткият свещеник Мусо Кокуши. Класически правила за приготвяне на чай са формулирани през 1564 от известния майстор по приготвяне на чая Сен но Соеки (Рикиу). В основата на чайната церемония е пречистването на ума, наслаждението на красотата (на природата, градината, чая и водата) и беседите върху будизма и естетиката. Японският култ към чая се основава на възхищението на прекрасното сред суетата на ежедневието и е опит за постигане на съвършенство в несъвършения ни живот.
разпространение на чая
Европа узнава за чая едва в началото на XVI век, през 1517 година, когато португалските мореплаватели го донесли като подарък на своя цар. Но Старият Свят е опознава напитката едва когато холандските кораби започнали да доставят в Европа първите партиди «китайски билки». Консервативната Англия също приема чая с възторг. През 1664 година от Индия изпращат на английският крал около един килограм чай и от този момент напитката завладява страната. Появяват се първите магазини за чай, а през 1717 година в Лондон се открива първата «чаена къща», наречена «Златният лъв». За разлика от баровете и кръчмите, където се събирали предимно мъже, новото заведение било посещавано и от жени. В началото на XIX век, седмата херцогиня на Бедфорд, Ана, започва да се събира с приятели на по чаша следобеден чай, което поставя началото на знаменитото английско”five o’clock”. Оттогава цялата страна по това време през късния след обяд се разлива по чаша от тази гореща ароматизирана напитка.

Но в английската традиция остава „източната следа“ – англичаните добавят в чая мляко, както и монголците, и го поднасят със солени бисквити, което пък наподобява японския обичай да се пие подсолен чай. Но въпреки това англичаните имат свое собствено място в историята на чая, тъй като допринасят много за неговото разпространение. Именно те започват отглеждането му в индийската провинция Асам и в Кения, както и в много други страни.

чайСлед като търговците на чай завладяват Стария континент, се отправят към Америка. Холандецът Питър Стайвесант пренася първата партида в Ню Амстердам, преименуван по-късно в Ню Йорк. Американците също добавят своя страница в историята на чая. Ричард Бленчинден разработва и предлага за продажба традиционния американски чай с лед (ice tea). През 1908 година американецът Томас Съливан изобретява чая в „пакетчета“. Интересното тук е, че всичко се оказва резултат от чиста случайност. Съливан изпратил мостри в малки опаковки от естествена коприна. Клиентите започнали да варят чая в пакетчетата, тъй като го намирали за по-удобно. Впоследствие Томас Съливан получил много нови поръчки.

Чаят е пренесен в Русия през XVII век. През 1638 година болярът Василий Старков донесъл чаени листа на царя Михаил Фьодорович, които били дар от монголския хан. По настояване на монголското правителство той трябвало да ги приеме. Така чаят се появява в Москва. „Китайската трева“ имала освежаващ и пречистващ кръвта ефект. Но след като наличното количество приключило, чаят скоро бил забравен. След около почти 30 години, по времето на цар Алексей Михайлович, руският посланик в Китай, Иван Перфилев, отново донесъл чай в Русия. През 1769 година Русия и Китай подписват първия договор за доставка на чай. Но за руснаците напитката била прекалено скъпо удоволствие. В Русия чаят струвал десет пъти повече, отколкото в Европа, защото бил доставян с търговски кервани от Пекин, а пътуването до Москва отнемало повече от година.

{ 0 comments… add one }

Leave a Comment

Предишна страница:

Следваща страница:

error: Content is protected !!