Листата на този чай се подлагат на възможно най-малка обработка. В технологичната верига на производството на белия чай отсъства процедурата на усукване, затова той често има много груб вид. Познавачите му обаче високо ценят този негов „грозноват“ вид, защото той е доказателство за естественото сушене на чаените листа. В технологичния процес отсъства процедурата на ферментация, в нейния технологичен, изкуствен смисъл, но това не означава, че белият чай не ферментира. Ферментацията като естествен процес все пак протича.
От събирането на чаените листа до превръщането им в краен продукт, протича време, през което ферментацията на чаените листа протича по естествен начин. В крайна сметка ферментацията на белия чай протича в много по-голяма степен, отколкото при зеления. Често това изненадва незапознатите любители на напитката, тъй като те смятат, че белият чай ферментира в най-малка степен. И все пак в сравнение с всички други видове чай, този е най-естествения продукт от категорията, защото се прави от чаени листа, които само са събрани и изсушени.
За производството на качествен бял чай се използват само най-добрите изходни материали. На практика белият чай се изсушава на няколко етапа. Така например отначало се използва слънчевата топлина, а след прибирането на реколтата, се суши на сянка в специални сушилни, но дори и в този случай, не е както при другите видове чай. Сушенето му се явява „вкусообразуващ“ фактор, тъй като производителите на чай могат да използват само тази възможност да повлияят на вкуса и аромата на продукта. Дори и да звучи странно изсушаването на чаените листа няма за единствена цел листата да станат само по-сухи, но процесът влияе върху окончателния вкус на крайния продукт.
Цялостта на листата и наличието на въси са основните видими характеристики за качеството на белия чай. Ако за направата на белия чай се използват некачествени суровини, нарушена технология на производство или неправилно съхранение, това незабавно ще доведе до промяна на външния вид на белия чай.
Белият чай често се смята за най-рядък, най-скъп и най-луксозен сред всички останали видове. Това обаче не е съвсем вярно, тъй като има други видове, които са по-редки и по-скъпи (не без значение е и субективния фактор). Въпреки това доста трудно е да се намери висококачествен бял чай и когато той наистина е такъв, струва скъпо. Сухата заварка и екстракта от бял чай, не са бели, а в сухо състояние често са сиво-зелено и достатъчно тъмни, но с подчертани сребърни нишки. Цветът на белия чай може да има различни нюанси.
Белият чай изисква внимателно отношение на всички етапи от производството и въобще през цялото си съществуване. Той трябва да се съхранява и приготвя с особена деликатност. При приготвянето му не се препоръча използването на гореща вода, тъй като може да унищожи аромата му, а това е равносилно да се унищожи самия чай. Препоръчителната температура е между 50-70°, без обаче това да е строго правило. Водата може да е гореща, но по-добре не много и разбира се не трябва да е вряща, защото липсата на кислород няма да позволи на чая да разкрие своя аромат.
Колкото се отнася до вкуса на белия чай, той е лек, сладникав, леко тръпчив, освежаващ и съвсем леко маслен, но е невероятно вкусен. Качественият бял чай е полезен за здравето.