≡ Menu

Чесън

Съществуват два вида чесън единият е с по-остър, а другият с по-сладък вкус. Острите сортове са разпространени в северните и в средните географски ширини, а сладките – на юг. Южните сладки сортове чесън имат деликатен аромат и са лишени от острота, типична за пикантните сортове.
Родината на чесъна е Централна Азия, но той е съществувал и в Древен Египет, Гърция, Рим и Индия, където хората не са се страхували от силните миризми. В Древен Китай заедно с шум и глъч, с чесъна са плашели злите духове по време на погребалните церемонии.
През Средновековието европейските селяни са знаели добре, че чесънът оказва благоприятно влияние върху стомаха и със своя дезинфектиращ ефект е спасил мнозина от стомашни заболявания

Чесън

Чесън

. Бил е използван и срещу разпространението на чумата.
През 1548 чесънът е бил внесен във Великобритания от бреговете на Средиземно море, където расте в изобилие. Особено използван е от французите и италианците. Дивият чесън, отглеждан в продължение на векове в английските църковните дворове и според легендите е бил използван срещу демони и вампири. Древните гръцки спортисти са го използвали като “допинг”, а според последните окуражаващи открития, чесънът помага при артрит.
Отдавна е известно, че чесънът е натурален антибиотик, а същевременно укрепва и имунната система.  Десет грама чесън съдържат 0,06 грама мазнини и 2,97 грама въглехидрати. Японците например не обичат да използват чесън при готвенето, но го използват с медицински цели.
Големи количества чесън са включени в рецептите на много национални ястия в азиатската и южноевропейската кухня. За да се получи приятен, мек аромат на чесън, той не трябва да се загрява много и продължително. Препоръчва се ситно нарязаният чесън да се добави към храната само 3-4 минути преди сервиране на ястията на масата, когато огънят е изключен, но храната все още е в тигана.
Освен в пресен вид, чесънът се използва и в сушен вид – за пържене и готвене на месо и домашни птици, супи, желета, домашна наденица, гъби и зеленчуци, кисели краставички. В народната медицина, чесънът се използва като средство за предотвратяване на настинки, но той има полезно действие и срещу атеросклероза.
Чесън е широкоспектърен антибиотик. Той убива много голям брой различни бактерии. Проучванията показват, че суровият чесън има свойства, които са дори по-добри от тези на тетрациклина. Все пак обаче не можете да го използвате много дълго време в големи количества, тъй като може да започне да потиска чревната микрофлора и да започне да дразни стомаха ви.
Чесънът е полезен срещу сърдечно-съдови заболявания, тъй като оказва положително влияние върху нивата на холестерола и на триглицеридите в черния дроб, пречейки на развитието на атеросклероза. Нивото на холестерола в кръвта се намалява с около 9%. Според някои изследователи чесънът не само предотвратява атеросклерозата, но също така я намалява.  Редовната употреба на чесън на прах подобрява състоянието на стените на този голям кръвоносен съд. В допълнение на това чесънът подобрява циркулацията на кръвта, като намалява вероятността от формирането на тромби, а следователно предотвратява появата на сърдечни удари и инсулти.
Учени от Пенсилвания са открили още една изненадваща характеристика на това растение – неговите компоненти са в състояние да инхибират синтеза на нитрозамини, които са широко известни като прословутия канцероген. В допълнение, чесънът съдържа доста прилични количества селен и други вещества от групата на антиоксидантите, така че защитава ДНК-молекулата от атака от свободните радикали и други химически агресори, предотвратявайки появата на мутации в протоонкогените. Това означава, че чесънът трябва да бъде признат като противораков агент. Съществуват страни, в които чесънът е традиционен компонент на националната кухня, и там случаите на рак са много по-малки в сравнение с тези страни, където чесънът не е сред предпочитаните храни. Чесънът, също както и лукът, е най-полезен пресен.
Установено е, че употребата на чесън значително намалява риска от рак на простатата при мъжете. Всекидневната консумация поне на 5-6 грама лук или чесън, може да намали риска от рак с повече от 50%.

{ 0 comments }

Рецепти за кекс

Рецептите за кекс са много и разнообразни, защото той е един от наистина любимите десерти на много хора. Кексът е подходящ, той се сервира както като десерт, когато е по-сладък, така и за сутрешна или следобедна закуска и понеже обикновено не е сиропиран или с глазура е лесен за пренасяне, например на пикник, като допълнително похапване по време на път или нещо бързо и готово което можем да пъхнем в училищната чанта на децата.

Рецепти за кекс

Рецепти за кекс

Пухкав домашен кекс е лесно да се приготви, за него са необходими продукти, които обикновено има във всяка кухня и рецептите са толкова разнообразни, че ще се намерят продукти поне за някои от тях без предварителна подготовка. Има различни форми за кекс, които могат да се използват, традиционно кексовете се пекат в кръгли форми с дупка, които могат да са с не залепващо покритие, а ако не са най-добре е да намажете формата преди печене с чисто масло или в случай, че нямате масло я покрийте със съвсем тънък слой олио и поръсете с брашно, после внимателно обърнете формата за кекс на обратно и изсипете излишното брашно.
За да се подготвите като започнете да приготвяте тестото за кекс, включете фурната да се загрява, най-подходящата температура за печене на кекс е около 180 градуса, все пак не забравяйте, че вие самите най-добре познавате фурната си, и се съобразете с начина и на печене. Печете около 40 минути, като на около 30тата минута проверете кекса и коригирайте температурата, ако е необходимо. Когато кексът придобие леко готов вид, го проверете с дървена клечка. Ако се съмнявате дали е готов, намалете температурата на фурната на около 140 или 150 градуса и печете още около 10 минути.

Форма за кекс

Форма за кекс

Имайте предвид че различните кексове могат да изискват различно време за печене, в зависимост от формата в която се пекат, например в продълговата форма, особено ако е тясна кексът може да се пече по-кратко от в широка форма с дупка. Също и материалът на формите за печене оказва въздействие. Ако използвате силиконова форма за печене, може да не се налага да я намазнявате, обикновено печивата в силиконови форми се отлепят лесно без мазнина, също и времето за печене е по-малко. Когато правите по-сухи кексове, например когато ползвате рецепти за кекс с орехи, или какао, с ядки или с сушени плодове, времето за печене е по-малко, а и тези кексове по-лесно се опичат. Ако сте начинаещ в кухнята е най-добре да намерите сполучлива рецепта за кекс зебра или кекс със сладко, рецепти за кекс с шоколад или друг вид рецепти за кекс за начинаещи или лесни кексове рецепти. Шарените  кексове или мраморни както също са известни, обикновено се правят много лесно и са много ефектни. Ако се чудите как стават, ефекта може да се получи като след като подготвите сместа за кекса, изсипете половината от нея във формата за пе    чене, към другата половина прибавете няколко лъжици какао и разбийте още малко с миксера. Кафявата смес налейте на ивици върху светлата. Тя ще потъне и ще направи много интересни шарки, а когато разрежете кекса всички ще бъдат възхитени от ефекта. Разбира се можете и да разделите сместа на 3 части вместо на 2 и в едната да добавите сушени плодове или ядки, вариантите са безкрайни. Пухкав кекс всеки обича, но има толкова много варианти които трябва да бъдат опитани, например има безкрайно вкусни рецепти за кекс с плодове, като череши, ябълки, банани, праскови, грозде, ягоди, вишни. Специално за алергичните или просто в ситуация, в която сте забравили някои от продуктите необходими за приготвяне на любимата ви рецепта за кекс, не се отчайвайте, има толкова много варианти с толкова различни продукти, обикновен кекс се прави традиционно с кисело мляко, но има и кексове без мляко, и такива с вода, с прясно мляко или с лимонада, с или без яйца, ако сте пробвали поне няколко от тези варианти, със сигурност не сте открили драстични разлики в резултата, или поне не негативно драстични. Кексове могат да се приготвят и в малки формички, подобно на така популярните напоследък мъфини, които на практика са много подобни на кексовете печива. Имайте предвид обаче, че когато ще правите кекс в малки формички, трябва да подберете по-пухкава и сочна рецепта, например, такава с плодове е много подходяща. Не се заблуждавайте че кексовете са само сладки, има много видове солен кекс, например със зеленчуци, сирене, с шунка, със сирене и кашкавал или с препържен бекон. Вариантите са безкрайни, само отдайте воля на въображението си. Можете да приготвите кексове дори специално за малки деца или дори бебета, има дори и рецепти за кекс в микровълнова фурна, който може да се приготви само за 2 минути. Ако имате и машина за печене на хляб, т.е. хлебопекарна, тя със сигурност може да разбърка и опече кекс вместо вас, вие самите, само добавяте необходимите продукти в нея.

Незалепваща, тефлонова форма за кекс

Незалепваща, тефлонова форма за кекс

Има много рецепти за лесен и вкусен домашен кекс и рецептите обикновено идват с подробни указания. Ние ще ви улесним, като предложим подробни инструкции, които могат да се ползват за повечето видове кексове. За да направите сполучлив кекс, е добре да имате миксер или кухненски робот. Добрият кекс изисква доста бъркане, за това едно подобно приспособление, доста ще ви улесни, но не е невъзможно да направите хубав, пухкав кекс и без машина, това дори може да замести тренировката ви за бицепси или да ви помогне да поизгорите малко допълнителни калории. Започнете с разбиването на яйцата, ако кекса е с яйца. Разбийте ги много добре и добавете захарта. Продължавайте да разбивате докато сместа промени цвета си на по-светъл. Сега е моментът да добавите киселото мляко, като предварително сте разтворили в него хлебната сода, следва го олиото и накрая брашното. Всеки етап от приготвянето на тестото изисква хубаво разбъркване за да се получи гладка, хомогенна смес, без бучки. Добър знак, че сместа ви е добра е когато спрете да биете и на повърхността се появят малки балончета. Ядките, плодовете и какаото се прибавят на края. Традиционно кексовете, подобно на мъфините не се приготвят с крем, но могат да се покрият с глазура, като съвсем обикновената приготвена от пудра захар, вода и малко лимонов сок.
Рецептите за кекс са толкова многообразни, колкото и въображението, веднъж намерили сполучлива рецепта за кекс, обикновено домакините я използват често, особено като се знае, че е толкова лесно да постигнеш различен резултат, само като добавиш нещо за да разнообразиш стандартната рецепта.
Кликнете на линка за да разгледате невероятното разнообразие от рецепти за кекс, които предлагаме.

{ 0 comments }

Черен пипер-Видове

Черният пипер (Piper nigrum L.) е считан за царят на подправките. И по този въпрос няма спор, защото черният пипер е описан дори на санскритски. Всички съвременни наименования на тази подправка на различните езици произхождат от санскритското наименование на пипера, а именно “pippali”. Това доказва, че подправката е известна на хората от преди безброй векове.

 

Черен пипер видове

Черен пипер видове

Името му се получава от името на семената на растенията от рода Piper и от семейство Piperaceae. Това растение дава бял, зелен и черен пипер.
Черният пипер се получава от неузрелите плодове на растението. Плодовете се събират неузрели, тогава, когато започнат да придобиват червен оттенък. След това плодовете се варят в гореща вода, изсушават се на слънце, а след няколко дни обвивката им се набръчква и плодовете стават черни и сбръчкани. Именно така се получава добре познатият ни черен пипер на зърна, който купуваме в магазините. Смляният черен пипер се продава отделно или като смес с други подправки. Важно е да се знае, че когато става въпрос за качествен черен пипер, с течение на времето при съхранението той не променя цвета си. Освен това колкото по-плътни и по-тежки са зърната, толкова по-качествен е черният пипер.
Белият пипер се получава от напълно узрелите плодове. Те се накисват в продължение на 2-3 дни. След това околоплодникът се отделя и семената се изсушават. По този начин се получава по-ароматният и не толкова острият бял пипер. От неузрелите плодове на растението се получава зелен пипер. Но знаете ли, че съществува и розов пипер? Този розов цвят се получава от плодовете на перуанския и бразилския пипер – растение, което идва от тънката крайбрежна ивица на югозападния бряг на Индия. В миналото това място се е наричало Малихабар, което в превод е означавало «земя на пипера». Днес местността е известна като Малабар.
Днес черният пипер се отглежда като селскостопанска култура във всички тропически райони на много страни, където почвите позволяват това. Трудно можем да си представим съвременна кухня без прясно смляния черен пипер или без пипера на зърна. Ползите от неговата употреба са доказани от векове – той е необходим, но в разумни граници. Но не трябва да забавяме, че той има и някои противопоказания. Така например черният пипер не трябва да се употребява при анемия, алергични заболявания, при язва на стомаха и дванадесетопръстника, както и при остро възпаление на пикочния мехур или на бъбреците.

{ 0 comments }