Историята на чая като напитка се различава от историята на разпространението му като растение. Най-ранните източници го описват като участващ в състава на мехлеми, еликсири и различни лекарствени препарати. Не е известно обаче точно кога започва да се употребява като самостоятелна напитка, нито по каква рецепта. Предполага се, че първоначално чаените листа били варени в подсолена вода, масло и вероятно се добавяли още съставки, които днес не са ни известни. За приготвянето му съществували много и различни рецепти.
Най-известните аромати идват от Китай. Става въпрос за жасмина и горчивия портокал, който европейците заменят с бергамот. Китайците обаче добавят в своя чай розово масло, различни видове цветя, лимон и други. В Русия чаят обикновено се пие подсладен и с лимон. В Англия, където също пиенето на чай е традиционно, по-разпространен е черният чай. Англичаните са първите, които започват да смесват различни видове чай. Те създават съвременният модерен чаен етикет и използваният днес фаянс за чай. Но също в Англия възниква пиенето на чай с мляко. В Средна Азия по традиция се пие чай като средство срещу големите горещини. В Мароко пият чай във високи чаши, като при варенето му се добавя прясна мента. В някои други азиатски страни (Иран, Египет, Ирак, Афганистан) чаят се пие много сладък и много силен. В Съединените щати свареният чай се охлажда като в него се добавя лед, а понякога се газира, което на този етап се смята за връх в културната еволюция на чая.
Европейците са почитатели на кафето и на чая. Колкото до американците, до 60-те години на XIX век, т. е. преди войната между Севера и Юга, чаят бил успешен конкурент на кафето и на какаото. И днес «чаени райони» са останали щатите по източното крайбрежие, където пият предимно черен чай и Калифорния на Тихоокеанското крайбрежие, където населението предпочита зелен чай. На Юг и в Средния Запад доминира кафето. Но тук, както и във всички страни «чаените» и «кафените» зони трудно могат да бъдат разграничени.
Чаят е разпространен във всички страни от Югоизточна, Централна Азия и Близкия Изток, но също така и в Източна Африка. Страните от Близкия изток и арабските страни от Северна Африка принадлежат на «кафените» зони, с изключение на Мароко и част от Египет. Към страните на кафето трябва да добавим Латинска Америка е Аржентина. В своите южноамерикански варианти чаят е разпространен и в Парагвай, Чили и Перу.
Може да звучи парадоксално, но дори днес малцина умеят да приготвят чай. Дори и онези, които се считат за истински почитатели на чая, не са запознати със сортовете и правилата за приготвяне и пиене на чай.