Историята на чая съдържа редица спорни факти и легенди, които да издържат, според които за родина на чая се смята Китай. Дълго време се е мислело че е така, докато през 1825 година в планинските джунгли на Индия не били открити насаждения на чаени дървета. Тези насаждения са открити в южната част на Хималаите и в югоизточната част на Тибет. Ето защо въпросът за родината на напитката не е напълно ясен и е предмет на спорове и до днес.
Някои исторически източници твърдят, че през 350 година чаените храсти са станали част от културата на Китай, а по-късно, през 805-810 година, са се появили и в Япония. Горе-долу по същото време (около 828) са достигнали и в Корея. Само няколко века по-късно, през 1516 година, когато Португалия открива морския път за Китай, чаят се появява като екзотична напитка в Европа. Първоначално е бил достъпен само в португалския кралски двор. Днес около 30 страни произвеждат чай в промишлени мащаби, тъй като напитката е много популярна сред милиони хора от различни краища на земното кълбо.
Трябва да се отбележи, че чаените храсти са доста непретенциозни като растения и могат да растат на бедни, каменисти почви и скали, а също да издържат на тропическа жега и на студ (-20 градуса). Това е съществена характеристика, която го отличава от какаовото дърво например, за което промените в температурата оказват неблагоприятно въздействие. Чаените растения не са застрашени “епидемии” и болести, които са характерни за други растения в тропическите и субтропическите ширини.