Лукът принадлежи към тревистите растения Allium, повечето от които хората използват откакто съществува човешката цивилизация. Днес са познати около 400 вида лук, но не всички са подходящи за консумация. От около половината от десетките видове половината е див лук. По-пикантните сортове се отглеждат предимно в Европа, а по-сладките – по на юг.
лук
Древните римляни и гърците са използвали лука като задължителна част от диетата на войниците, а дори и Библията посочва, че в древността еврейският народ е употребявал лук (виж книгата Изход, глава 11, стихове 4-6). С отглеждането на лук са се занимавали древните народи в Месопотамия, Персия, Индия, Източна Азия и средиземноморските страни, но основен център е бил районът а северозападна Индия, Афганистан и Узбекистан. Съществуват исторически източници, че лукът е бил използван още от шумерите и египтяните, много преди Христа.
Свойствата на лука са добре познати и неоспорими, както и необходимостта от него. Освен незаменима съставка на повечето ястия, той е едно осключително полезно за здравето средство. Лукът е полезен за лечението на редица заболявания, както и за общото укрепване на организма. От векове се използва в рецептите на народната медицина.
Лукът стимулира отделянето на храносмилателни сокове и има диуретичен ефект. Действа успокояващо на нервната система, има бактерицидно действие и регулира микрофлората в устата и в червата. Освен това той подобрява функцията на бъбреците и регулира отделителната система. Използва се за лечение на хипертония, атеросклероза и има възможност да понижи нивата на холестерола в кръвта. Лукът съдържа много етерични масла, а те имат лечебно и антимикробно действие. Луковицата и листата му са много богати на витамини и минарални соли. Луковият сок е отлично средство срещу кашлица, заболявания на дихателните пътища, разширени кръвоносни съдове, като едновременно с това подобрява кръвообращението и метаболизма.