Съществуват два вида чесън единият е с по-остър, а другият с по-сладък вкус. Острите сортове са разпространени в северните и в средните географски ширини, а сладките – на юг. Южните сладки сортове чесън имат деликатен аромат и са лишени от острота, типична за пикантните сортове.
Родината на чесъна е Централна Азия, но той е съществувал и в Древен Египет, Гърция, Рим и Индия, където хората не са се страхували от силните миризми. В Древен Китай заедно с шум и глъч, с чесъна са плашели злите духове по време на погребалните церемонии.
През Средновековието европейските селяни са знаели добре, че чесънът оказва благоприятно влияние върху стомаха и със своя дезинфектиращ ефект е спасил мнозина от стомашни заболявания
. Бил е използван и срещу разпространението на чумата.
През 1548 чесънът е бил внесен във Великобритания от бреговете на Средиземно море, където расте в изобилие. Особено използван е от французите и италианците. Дивият чесън, отглеждан в продължение на векове в английските църковните дворове и според легендите е бил използван срещу демони и вампири. Древните гръцки спортисти са го използвали като “допинг”, а според последните окуражаващи открития, чесънът помага при артрит.
Отдавна е известно, че чесънът е натурален антибиотик, а същевременно укрепва и имунната система. Десет грама чесън съдържат 0,06 грама мазнини и 2,97 грама въглехидрати. Японците например не обичат да използват чесън при готвенето, но го използват с медицински цели.
Големи количества чесън са включени в рецептите на много национални ястия в азиатската и южноевропейската кухня. За да се получи приятен, мек аромат на чесън, той не трябва да се загрява много и продължително. Препоръчва се ситно нарязаният чесън да се добави към храната само 3-4 минути преди сервиране на ястията на масата, когато огънят е изключен, но храната все още е в тигана.
Освен в пресен вид, чесънът се използва и в сушен вид – за пържене и готвене на месо и домашни птици, супи, желета, домашна наденица, гъби и зеленчуци, кисели краставички. В народната медицина, чесънът се използва като средство за предотвратяване на настинки, но той има полезно действие и срещу атеросклероза.
Чесън е широкоспектърен антибиотик. Той убива много голям брой различни бактерии. Проучванията показват, че суровият чесън има свойства, които са дори по-добри от тези на тетрациклина. Все пак обаче не можете да го използвате много дълго време в големи количества, тъй като може да започне да потиска чревната микрофлора и да започне да дразни стомаха ви.
Чесънът е полезен срещу сърдечно-съдови заболявания, тъй като оказва положително влияние върху нивата на холестерола и на триглицеридите в черния дроб, пречейки на развитието на атеросклероза. Нивото на холестерола в кръвта се намалява с около 9%. Според някои изследователи чесънът не само предотвратява атеросклерозата, но също така я намалява. Редовната употреба на чесън на прах подобрява състоянието на стените на този голям кръвоносен съд. В допълнение на това чесънът подобрява циркулацията на кръвта, като намалява вероятността от формирането на тромби, а следователно предотвратява появата на сърдечни удари и инсулти.
Учени от Пенсилвания са открили още една изненадваща характеристика на това растение – неговите компоненти са в състояние да инхибират синтеза на нитрозамини, които са широко известни като прословутия канцероген. В допълнение, чесънът съдържа доста прилични количества селен и други вещества от групата на антиоксидантите, така че защитава ДНК-молекулата от атака от свободните радикали и други химически агресори, предотвратявайки появата на мутации в протоонкогените. Това означава, че чесънът трябва да бъде признат като противораков агент. Съществуват страни, в които чесънът е традиционен компонент на националната кухня, и там случаите на рак са много по-малки в сравнение с тези страни, където чесънът не е сред предпочитаните храни. Чесънът, също както и лукът, е най-полезен пресен.
Установено е, че употребата на чесън значително намалява риска от рак на простатата при мъжете. Всекидневната консумация поне на 5-6 грама лук или чесън, може да намали риска от рак с повече от 50%.