В много от отличните готварски рецепти, често присъства ментата. Става въпрос за едно от най-разпространените растения, принадлежащи към семейство Устноцветни, което е с много широко приложение, и се използва като подправка, както в сладкарството, така и в кулинарията. Има много рецепти с мента защото тя има мноог приятен аромат, който подхожда на много различни ястия. Историята на ментата е много дълга. Наименованието на ментата идва от името на една римска богиня, която е олицетворявала човешкия разум.

Мента

Днес са познати около петдесет вида мента. Всички те имат специфичен аромат, дължащ се на наличието на етерично масло. Да се опишат всички видове мента не е възможно, но един от най-разпространените видове е Черната мента (Mentha Piperita L.). Тя идва от Англия, откъдето се разпространява в Европа, Азия и Америка. Именно този вид мента не се среща естествено в природата, тъй като тя е хибрид. Тази ароматична подправка се получава при кръстосването на водната мента (Mentha aquatica) и джоджена (Mentha spicata).

Ментата е многогодишно тревисто растение, тя достига височина 40-80 сантиметра. Корените й са подземни, дървесни, хоризонтални, разклонени, четиръбести и удебелени, както и могат да проникват в почвата на повече от един метър. Стъблото е клонесто и четириръбесто. Листата й са прости, продълговати и назъбени. Цветовете й са дребни, розово-виолетови и имат силен аромат. Листата на ментата съдържат около 60% от етеричното масло ментол и се извличат при преработката й чрез дестилация. Ментата се развива на слънчеви места.

Като подправка е особено популярна във Великобритания, където се добавя в много напитки, пудинги и сосове. Тя е важна съставка в много млечни коктейли. Разпространена е и с много приложения и в нашата кухня, за много популярни и вкусни рецепти.

Лукът принадлежи към тревистите растения Allium, повечето от които хората използват откакто съществува човешката цивилизация. Днес са познати около 400 вида лук, но не всички са подходящи за консумация. От около половината от десетките видове половината е див лук. По-пикантните сортове се отглеждат предимно в Европа, а по-сладките – по на юг.

лук

Древните римляни и гърците са използвали лука като задължителна част от диетата на войниците, а дори и Библията посочва, че в древността еврейският народ е употребявал лук (виж книгата Изход, глава 11, стихове 4-6). С отглеждането на лук са се занимавали древните народи в Месопотамия, Персия, Индия, Източна Азия и средиземноморските страни, но основен център е бил районът а северозападна Индия, Афганистан и Узбекистан. Съществуват исторически източници, че лукът е бил използван още от шумерите и египтяните, много преди Христа.

Свойствата на лука са добре познати и неоспорими, както и необходимостта от него. Освен незаменима съставка на повечето ястия, той е едно осключително полезно за здравето средство. Лукът е полезен за лечението на редица заболявания, както и за общото укрепване на организма. От векове се използва в рецептите на народната медицина.

Лукът стимулира отделянето на храносмилателни сокове и има диуретичен ефект. Действа успокояващо на нервната система, има бактерицидно действие и регулира микрофлората в устата и в червата. Освен това той подобрява функцията на бъбреците и регулира отделителната система. Използва се за лечение на хипертония, атеросклероза и има възможност да понижи нивата на холестерола в кръвта. Лукът съдържа много етерични масла, а те имат лечебно и антимикробно действие. Луковицата и листата му са много богати на витамини и минарални соли. Луковият сок е отлично средство срещу кашлица, заболявания на дихателните пътища, разширени кръвоносни съдове, като едновременно с това подобрява кръвообращението и метаболизма.

Копривата е многогодишно растение, не много високо, обикновено височината му е не повече от 1,5 метра.
Съставът на това растение го прави полезно и приложимо при редица неразположения и заболявания.

Като пословично е добре да се забележи голямото съдържание на желязо. Именно за това тя се прилага при лечение на желязодефицитни анемии.

Коприва

Съдържа: голям процент вода, протеини, желязо, манган, калций, магнезий, цинк, мед, багрилни вещества и хлорофил и други. В свежо състояние листата съдържат витамини А, D, B, D, E, K.

От копривата се ползват корените, листата и семената. Листата се берат, докато са млади /май-септември/, а корените – октомври-ноември. Преди да бъдат изсушени се измиват обилно и трябва да се сушат на сянка, разстилат се върху вестник.

Ползва се при заболявания на бъбреците, бронхит, анемия, пролетна умора, проблеми с храносмилателната система, ревматизъм, като кръвоспиращо средство, срещу отоци, косопад и други.

За да консумираме полезната коприва е достатъчно да я сготвим на ястие или да си направим чай от нея.

Отварата от коприва се приготвя лесно по следния начин: 4 чаени лъжички от листата на копривата се запарват с 250 мл. гореща вода. След това трябва да се охлади и да се прецеди през цедка и се приема като чай.

Срещу косопад може да си приготвите отвара от листа на коприва – 100 г, като ги сварите за половин час в 500 мл. вода и също толкова оцет. С така получената отвара вечер преди лягане намокряйте корените на косата си.

Копривата е полезна и за блясък на косата се приготвя настройка от 5 с.л листа от коприва и литър гореща вода. Похлупете и я оставете да покисне около половин час, прецедете след това и използвайте да си изплакнете косата, след като сте отмили шампоана. За още по-ослепителен блясък към отварата добавете 1 ч.л. оцет или лимонов сок.

Срещу ревматизъм се правят лапи от попарени пресни листа.

Копривата може да се приложи за много различни здравословни и естетични проблеми, свойствата и са много, тя се прилага както външно, така и вътрешно. Вкусните ястия, приготвяни от растението са чудесна част от диетичното ви меню през пролетта. Тя ще ви зареди с полезни елементи, витамини и протеини от растителен произход.

Използвайки тази вълшебна подправка, Вие ще снабдите организма си с нужните му калий, фосфор, калций, манган. Витамините В и С ще подсилят имунната Ви система, а магнезият, желязото и цинкът, ще подобрят общото състояние на организма.
Кардамонът се състои от шушулки и зрънца. Именно зрънцата, се използват като подправка. Под формата на прах, те са много използвани при овкусяването на сладкиши, пилешко месо и дори, кафе. Честата употреба на кардамон регулира обмяната на веществата и подобрява състоянието на храносмилателната система. Премахването на газовете от организма е друго полезно свойство, с което е известен.

Кардамон

От древни времена кардамонът е подправка, която се използва при импотентност. Добавен към мляко с мед, той значително увеличава желанието за ласки, а ценните му съставки подобряват оплодителната способност. При намалено либидо, също се препоръчва кардамон, тъй като увеличава притока на кръв към половите органи и действа като афродизиак.
Тази древна подправка е полезна при възпаления, тъй като има антимикробно и противовъзпалително действие. Сдъвчете зрънцата на зелената разновидност и веднага ще почувствате свежестта на евкалипта и ще премахнете неприятния дъх.  Изключителен ефект има и при мигрена и главоболие. Арабите прибавят стрит зелен кардамон в кафето, а индусите в чая. Много използвана подправка при приготвяне на ястия от пилешко и дори сладолед.
Условието за използване на кардамон ежедневно е, да нямате алергия към етерични масла, тъй като високото им съдържание в полезната подправка, носи риск за тази група хора. В случай, че нямате непоносимост към евкалипта, можете спокойно да се възползвате от изключително полезните свойства на една от най- полезните подправки, а именно кардамонът.