Чаят каркаде е известен вид червен чай, наречен още хибискус или чай от Суданска роза. Има и други аналози на имената на тази напитка, които в действителност, не са свързани с чаеното растение Thea sinensis. Хибискусът расте в трошиците и се отнася към семейство Малвови. Roselli (Hibiscus sabdariffa) има големи, месести цветя с диаметър от 7до 10 сантиметра, с дебели листа, ярко червени и тъмно виолетови тичинки отвън и тъмно пурпурен цвят отвътре. Известният чай каркаде се получава чрез внимателното сушене на цветовете на сянка или в специални сушилни. Въпреки че за родина на хибискуса се счита Индия, напитката на венчелистчетата се е превърнала в национално богатство египтяните. От Египет “Hibiscus” попада в Европа и Азия, където намира много почитатели.

Червената, леко кисела напитка, направена от сухите листенца на суданската роза, съдържа витамин С и пектин, и има диуретичен ефект, а това от своя страна помага за премахване на токсините, подобряване на тена, за укрепване на имунната система и за освобождаването от някои излишъци от организма. Този вид червен чай е много полезен. Веществата, които придават типичния червен цвят, укрепват стените на кръвоносните съдове, регулират тяхната пропускливост, както и кръвното налягане, помагат за подобряване на общото състояние на организма и за обмяната на веществата.

Към благоприятните свойства, които има чаят от хибискус, трябва да се добави, че намалява крехкостта и увеличава пропускливостта на кръвоносните съдове, което е много важно за онези, които наднормено тегло и висок холестерол. Вярно е, че в Египет чаят каркаде се цени повече, тъй като утолява жаждата в горещините и помага да се понася високата температура. Напитката се характеризира с тази особеност, че когато се употребява гореща, повишава артериалното налягане, а охладена, го понижава. Червеният чай е напълно безвреден, но поради високата си киселинност не се препоръчва в случаите на гастрит, язва и на някой заболявания на стомашно-чревния тракт.

Наименованието на чая „ройбос“ или както още се нарича „ройбуш“ идва от названието на едноименното растение. Листата на чая се запарват и готовата напитка има тонизиращ и освежаващ ефект. Вкусът му е сладко-кисел, а цветът – тъмно червен. Ако листата са смлени, може да се приготви и по метода на варене на кафе.
Червеният чай “Ройбос” или “бушменският чай”, както и “Hibiscus” (или „Каркаде“) само условно се наричат “чай”, защото растението ройбос (Rooibos) се отнася към семейството на бобовите растения и няма нищо общо с чаения храст.

Ройбос расте в Южна Африка, само в планината Седерберг и никъде другаде. Правени са много опити да се отглежда в други региони, но без успех. Но не само поради тази причина има известен дефицит на този вид чай. За един сезон от насажденията се получават по-малко от десет тона сухи листа, повечето от които остават в страната за собствено потребление. В сравнение с кафето, от което се изнасят стотици тонове, само в Тайван всяка година се произвежда десет пъти повече кафе, отколкото чай ройбос.

Обработката на листата, които приличат на иглички, наподобява тази на белия чай – бърза ферментация (само няколко часа), сушене и пакетиране. Но при приготвянето на ройбос се използва друга технология ― чаят се залива с вряща вода и престоява седем минути. Може да остане на огъня, но него оставяйте да заври. Заварката (със същите листа) може да се използва няколко пъти.

Този червен чай е много полезен за мнозина, особено ако е част от хранителния режим в случаите, когато се страда от диабет, анемия, нисък хемоглобин или липса на някои микроелементи. Ройбос е естествен източник на девет жизненоважни микроелементи, които често се предлагат под формата на фармацевтични комплекси витамини (цинк, мед, калий, калций, флуор, желязо и т.н.). Чаят има сладък вкус, затова е подходящ за употреба дори и без да се добавят подсладители. Половин чаша от напитката съдържа дневната нужда за организма от витамин С, което е важно за поддържането на тонуса, за укрепване на имунната система и за здрава, красива кожа.

Изследванията на ценните свойства на чая ройбос продължават, и може да се окаже, че той е еликсир на младостта и дълголетието. Нищо чудно, че има много легенди за това как боговете са дали на хората и ройбос и с него, един неизчерпаем източник на сила, здраве и дълголетие. Дали наистина ройбос няма да се окаже една “божествена” напитка?

Ройбос е висококачествен чай, който расте в ЮАР. Той е чист и натурален, без добавки, с отличен аромат и антиоксидантни свойства. В зависимост от начина на обработка на чаените листа, се правят два различни вида чай ройбос. И в двата случая се използват иглолистните листа на растението.

След като се съберат листата се сушат (заедно със стъблата или без тях), след това се счукват и се оставят да ферментират. По време на процеса на ферментация листата променят цвета си, затова чаят се нарича още „червен ройбос“ (или само „червен чай“). Но е възможно чаят да се изсуши и в случай, че не се подлага на ферментация, не придобива червен цвят. Този е вторият вид ройбос, който се отличава с жълт или леко кафеникав цвят и се нарича „зелен ройбос“. Двата вида чай се различават не само по цвета, но и по своя вкус. Зеленият ройбос в известна степен наподобява добре познатият на всички зелен чай, но не е така стипчив. Той е много ароматен и притежава редица полезни за организма качества.

Ройбос е подходящ да се пие както топъл, така и студен. За тези, на които не харесва зеленият чай, спокойно могат да изберат червения ройбос, който е по-сладък и има приятен плодов вкус. Обикновено той е с аромат на ванилия, лимон или ягоди. Достатъчно е да го залеете с гореща вода и да го оставите да престои необходимото време. Освен че ще утоли жаждата ви във всеки момент, той оказва благоприятен ефект срещу главоболие и успокоява нервите, препоръчва се срещу депресия и високо кръвно налягане, алергии и при други заболявания.

Червеният чай е достатъчно силно ферментирал. При неговата ферментация окисляването на чаения сок и на чаените листа достига 45-50%. Ето защо инфузията по правило придобива наситен червеникаво-кафяв цвят, поради което някои го наричат „червен“ чай. Но трябва да се отбележи, че в Европа се нарича „черен чай“.

Откъде идва объркването? Преди около три века британците започнали да отглеждат чаеното дърво в своите южни колонии, в Цейлон и в Индия. Те е обръщали толкова голямо внимание на търговската страна на въпроса, колкото на китайската традиция на отглеждането и обработката на чая. Но както условията на отглеждане, така и обработката на листата в Индия, Кения и Цейлон значително се отличават от тези в Китай. Но въпреки всичко в Европа се използва китайското наименование на чая и той се нарича „черен“.

Висококачествените видове червен чай се произвеждат само в Китай и в Тайван. Те се явяват представители на „елита“ на тази напитка. Още в деня на събирането на листата, те се подлагат на внимателно провеждат процес на обработка, който започва с ферментацията. Но специфичното тук е, че на ферментация не се подлага целият лист, а само част от повърхността и ръбовете на листата. Вътрешната част на листата запазват присъщата си структура.

Полезни свойства на напитката се обуславят от процеса на обработка, при който чаените листа се сушат при висока температура. В тях се съдържат полифеноли, аминокиселини, няколко вида на захари, витамини и други полезни вещества. На този чай е присъща специфични микрофлора, която има благоприятен ефект върху човешкото тяло и гарантира регулирането на енергията. Проучвания проведени в Китай, доказват, че червено чай има благоприятен ефект върху тялото, спомага за дълголетието и подобрява имунитета. Той съдържа почти всички витамини, които са ни известни.

Неговата отвара обикновено се приготвя с много гореща вода (90-100°). след заливането на листата се оставя за 5-7 минути. Получава се много красива златиста настойка, с невероятно деликатен и дълъг послевкус. В допълнение към цветния аромат, за червения чай е характерен и специфичен аромат на сушени плодове. Според китайската традиция (която е много практична), напитката е много подходяща както в топло, така и в студено време.