Има няколко начина за приготвяне на пуер. За заварката се използват средно 4 грама чай за 150 мл вода. Стандартното съотношение за дегустация е 6 грама на 100 мл вода. Можете да срещнете препоръки за предварително измиване или запичане на чая преди заваряването му. Тези две препоръки са с цел да се премахне праха (посредством измиването) и да се дезинфектира (чрез запичането), тъй като при дългото съхранение в него могат да се развият различни микроорганизми. Възможно е само да го изплакнете с вряща вода, като по този начин ще премахнете праха и едновременно ще се дезинфектира.

Чаят се вари по традиционния метод. Пуар се залива с гореща вода, достигнала точката, близка до кипването. Често се препоръчва за настойката да се използват първите две заваряване само за няколко секунди, а след това веднага се налива инфузията. Всеки следващ път времето се увеличава с по 15-30 секунди. По този начин според възрастта и качеството, могат да се правят между 5 и 10 заварки. Някои почитатели на пуер го оставят дори до няколко минути. В този случай повторното заваряване е възможно не повече от 1-2 пъти, а получената настойка е с по-изразен вкус. Прието е да се употребяват малки количества, за да може да се оцени не само неговият вкус, но и послевкуса му.

Направените през 80-те година на XX век изследвания на френските учени показват, че суровините пуер способстват за понижаване на нивото на холестерола в кръвта и предотвратяват запушването на стените на кръвоносните съдове. Според широко разпространеното мнение в Китай, както и според ценителите на този чай, пуер притежава много лечебни ефекти:

помага при изгарянето а мазнините в организма, за утоляване на жаждата, използва се при хранително отравяне, намалява сънливостта, помага за концентрацията, оглажда, отрезвява, прояснява ума и избистря съзнанието, неутрализира действието на яда, действа като отхрачващо средство, регулира дишането, поддържа водния баланс в организма, лекува дизентерия, укрепва и заздравява зъбите, лекува сърдечни заболявания, премахва глада, подпомага храносмилането и отслабването, допринася за дълголетието и т.н. В същото време обаче прекомерната употреба на пуер може да причини вреди.

Най-известният черен чай е пуер. Получил е наименованието си от едноименният китайски град, където е бил продаван. В провинцията Юнан съществува особена технология на неговото производство. Тънкостта при този процес се състои на първо място в качеството на чаените листа, които са с много особен вкус, аромат и структура, и на второ място – в самата технологична обработка, в резултат на която чаят ферментира много.

Първоначално технологичният процес е бил много прост и протичал по естествен начин. Чаените листа се събирали, след което се оставяли да увехнат, валцовали се и се пресовали. Ферментацията им протичала още по време на превозването им и в последващото съхранение, а това от своя страна водело до промяна на вкуса, състава и аромата на чая. Но цялостният процес изисквал много време.

Днес обаче, с увеличаване на търсенето и намаляване на времето на доставка, производителите не могат да губят толкова време, за да чакат ферментирането по естествен начин. Поради тази причина са разработени технологии за изкуствено ускоряване на процеса на ферментация. Изкуственото узряване или състарява на чая се състои в следното: ферментиралите чаени листа се събират на купчини и се напръскват с вода, за да абсорбират отново влага, след което се оставят да гният. Протича процес на естествена ферментация, който може да продължи от един до около три месеца. Качеството на продукта зависи много от атмосферните условия, по-конкретно от влажността по време на процеса на ферментация. Когато листата са готови, те се изсушават и отлежават на слънце, пресяват се и се сортират. Те се характеризират със своя тъмен цвят и лъскавина, както и с много специфичния си аромат. Ключов момент се явява вторичната ферментация, или „отлежаването“ на чая в продължение на няколко години. За разлика от другите видове чай, с течение на времето пуер не се разваля, а напротив – подобрява вкуса си.

След около няколко години горчивината изчезва от чаените листа и той може да се използва за консумация. Но след като изминат 10-20 години, можете да се насладите на един наистина уникален чай. Имайте предвид обаче, че неправилното съхранение може да го развали.

Пуер е много скъп чай. Неговата стойност може да достигне до няколко хиляди долара за 100 грама. Според легендите в недрата на двореца на китайския император се съхраняват екстракти от този чай, датиращи от няколко века.

Черният чай е много популярен и предпочитан в много страни това е чай. Той преминава дълга обработка по време на производствения процес. За разлика от зеления чай или улун (Oolong) по време на производствения процес черният чай претърпява пълен процес на ферментация, което придава на чаените листа характерния черен цвят и специалния “смолист” (или балсамов) аромат. Технологията за производство на черен чай е следната:

Събраните зелени чаени листа се разстилат на тънък слой на специални стелажи, за да се изсушат. Този процес продължава около 12-18 часа. В резултат на увяхването, листата губят значително количество влага и омекват. Следват редица манипулации, които имат за цел да разрушат клетъчните мембрани и да се извлече съдържащия се в тях сок. Този процес се нарича „кърлинг“. На този етап започва основния процес в производството на черен чай – ферментацията. След това чаените листа се прехвърлят в големи затоплени, влажни и затъмнени помещения, където се разстилат на слоеве с дебелина от около четири инча, за да ферментират.

В процеса на окисляване цвета на листата значително потъмнява, а при ферментацията „изцедения“ сок придобива характерния аромат на черния чай – от аромат на цветя до плодов, орехов или на подправки. Именно по време на процеса на ферментация се образува червената пигментация. Част от пигментите се разтварят във вода, а друга част се натрупва в листата, което обяснява особения червеникав цвят на инфузията и на листата.

Важно е да се има предвид, че ферментацията трябва да се прекрати в момента, в който ароматът на чая достигне оптимално състояние. След това листата се изсушават в големи пещи при горещ въздушен поток, предизвикан от високата температура. Отделеният чаен сок и включените в неговия състав ароматни етерични масла се концентрират на повърхността на листата и доста дълго могат да съхраняват качествата си. Те се проявяват само под влиянието на вряла вода по време на приготвянето на напитката.

Черният чай се приготвя като се залива с много гореща вода (90-100%). Чаят се вари 2-5 минути. Готовият чай се характеризира с голямо разнообразие от цветове (от светло златисто-розово до ярко малиново-червено или червено-кафяво), вкусове и аромати. Специалистите отбелязват, че ако ароматът на зеления чай наподобява този на трева и се характеризира с освежаваща горчивина, то черният е по-смолист и има по-силен „цветен“ аромат.

Съществуват много разновидности на зеления чай. Той се произвежда в 18 провинции на Китай. Основната му особеност е в технологията на обработка, при която чаените листа не ферментират. Свежите чаени листа се оставят на открито и стават меки, придобивайки леко увяхващ вид. Колкото по-дълго продължава този процес, толкова повече зеленият чай се доближава до белия по своите характеристики. След това листата се подлагат на термична обработка. Високата температура спира процеса на ферментация, тъй като прекратява активността на ензимите, предизвикващи ферментацията. Благодарение на това се запазват зеления цвят на листата и свежия зелен аромат, но така също и биологично активните вещества в свежите листа, които се освобождават при приготвянето на чая и преминават в напитката.

Процесът на термична обработка може да е различен, което води до приятно разнообразие във вкусовите качества. На тази основа различаваме три вида зелен чай

Печен зелен чай. Най-известните от този вид са Хуанг Шан Мао Фън, Тай Пинг Hou Куи. Става въпрос за чай, който се суши в пещ или в специални приспособления, наподобяващи пещи. Такива са чайовете Лун Цзин, Дун Тин Би Ло Чун, Хуан Шан Мао Фен, Тай Пин Хоу Куй.

Попарен зелен чай, който се обработва на пара и се отличава с нежен аромат на цветя и с плодови нотки. По този метод се прави японският зелен чай, както и Веретено Джейд, Спирали Джейд, Сюе Хуа.

След топлинната обработка на чаените листа се придава форма. Тази процедура може да се извърши по различни начини, което прави многото разновидности на зеления чай уникални. Изключение прави чаят във формата на игли, стръкове, листа чай и т.н. Хуан Шан Мао Фен, борови иглички и др. чаят се оставя във формата, в която е, докато при Лун Цзин, Тай Пин Хоу Куй му се придава плоска форма.

При приготвянето на зелен чай се препоръчва използването на гореща вода 60-80 С в продължение на 1-3 минути. Зеленият чай, в зависимост от качеството му, може да бъде заваряван от 2 до 6 пъти. След приготвянето на инфузия, може да има от светло зелен или златист до много тъмно и наситено зелен или жълто-зелен цвят. Добрият зелен чай със сигурност ще има силно изразен ароматен букет, в който ще преобладават ароматите на цветя, плодове и тревисти нюанси. Ако зеленият чай е съхраняван твърде дълго или е с лошо качество, а след това дегенерира и придобива твърде груба миризма на сено и губи многообразните си оттенъци. Зеленият чай съдържа доста кофеин и при продължително варене тя може да стане много горчиво. Правилното приготвяне на зеления чай в сравнение с другите видове, е уникалното съдържание на витамини, минерали и хранителни вещества (като растителни протеини).

Производители на висококачествени зелен чай са Китай и Япония, но той се отглежда и в Индия и Цейлон. В много редки случай зеленият чай е с посредствено качество.