Една от първите страни, привлечени от чая, е Япония. Напитката достига до японците от техните съседи – китайците. Първото споменаване на внесения в страната чай датира от преди около около 750 години. Будистките монаси първи започнали да употребяват напитката като лекарство. Малко по-късно тя станала популярна и сред цялото население. Култът към чая достига своя разцвет по време на царуването на династията Токугава (1600-1867). За основоположник на японската чайна церемония се счита будисткият свещеник Мусо Кокуши. Класически правила за приготвяне на чай са формулирани през 1564 от известния майстор по приготвяне на чая Сен но Соеки (Рикиу). В основата на чайната церемония е пречистването на ума, наслаждението на красотата (на природата, градината, чая и водата) и беседите върху будизма и естетиката. Японският култ към чая се основава на възхищението на прекрасното сред суетата на ежедневието и е опит за постигане на съвършенство в несъвършения ни живот.

Европа узнава за чая едва в началото на XVI век, през 1517 година, когато португалските мореплаватели го донесли като подарък на своя цар. Но Старият Свят е опознава напитката едва когато холандските кораби започнали да доставят в Европа първите партиди «китайски билки». Консервативната Англия също приема чая с възторг. През 1664 година от Индия изпращат на английският крал около един килограм чай и от този момент напитката завладява страната. Появяват се първите магазини за чай, а през 1717 година в Лондон се открива първата «чаена къща», наречена «Златният лъв». За разлика от баровете и кръчмите, където се събирали предимно мъже, новото заведение било посещавано и от жени. В началото на XIX век, седмата херцогиня на Бедфорд, Ана, започва да се събира с приятели на по чаша следобеден чай, което поставя началото на знаменитото английско”five o’clock”. Оттогава цялата страна по това време през късния след обяд се разлива по чаша от тази гореща ароматизирана напитка.

Но в английската традиция остава „източната следа“ – англичаните добавят в чая мляко, както и монголците, и го поднасят със солени бисквити, което пък наподобява японския обичай да се пие подсолен чай. Но въпреки това англичаните имат свое собствено място в историята на чая, тъй като допринасят много за неговото разпространение. Именно те започват отглеждането му в индийската провинция Асам и в Кения, както и в много други страни.

След като търговците на чай завладяват Стария континент, се отправят към Америка. Холандецът Питър Стайвесант пренася първата партида в Ню Амстердам, преименуван по-късно в Ню Йорк. Американците също добавят своя страница в историята на чая. Ричард Бленчинден разработва и предлага за продажба традиционния американски чай с лед (ice tea). През 1908 година американецът Томас Съливан изобретява чая в „пакетчета“. Интересното тук е, че всичко се оказва резултат от чиста случайност. Съливан изпратил мостри в малки опаковки от естествена коприна. Клиентите започнали да варят чая в пакетчетата, тъй като го намирали за по-удобно. Впоследствие Томас Съливан получил много нови поръчки.

Чаят е пренесен в Русия през XVII век. През 1638 година болярът Василий Старков донесъл чаени листа на царя Михаил Фьодорович, които били дар от монголския хан. По настояване на монголското правителство той трябвало да ги приеме. Така чаят се появява в Москва. „Китайската трева“ имала освежаващ и пречистващ кръвта ефект. Но след като наличното количество приключило, чаят скоро бил забравен. След около почти 30 години, по времето на цар Алексей Михайлович, руският посланик в Китай, Иван Перфилев, отново донесъл чай в Русия. През 1769 година Русия и Китай подписват първия договор за доставка на чай. Но за руснаците напитката била прекалено скъпо удоволствие. В Русия чаят струвал десет пъти повече, отколкото в Европа, защото бил доставян с търговски кервани от Пекин, а пътуването до Москва отнемало повече от година.

Историята на чая съдържа редица спорни факти и легенди, които да издържат, според които за родина на чая се смята Китай. Дълго време се е мислело че е така, докато през 1825 година в планинските джунгли на Индия не били открити насаждения на чаени дървета. Тези насаждения са открити в южната част на Хималаите и в югоизточната част на Тибет. Ето защо въпросът за родината на напитката не е напълно ясен и е предмет на спорове и до днес.

Някои исторически източници твърдят, че през 350 година чаените храсти са станали част от културата на Китай, а по-късно, през 805-810 година, са се появили и в Япония. Горе-долу по същото време (около 828) са достигнали и в Корея. Само няколко века по-късно, през 1516 година, когато Португалия открива морския път за Китай, чаят се появява като екзотична напитка в Европа. Първоначално е бил достъпен само в португалския кралски двор. Днес около 30 страни произвеждат чай в промишлени мащаби, тъй като напитката е много популярна сред милиони хора от различни краища на земното кълбо.

Трябва да се отбележи, че чаените храсти са доста непретенциозни като растения и могат да растат на бедни, каменисти почви и скали, а също да издържат на тропическа жега и на студ (-20 градуса). Това е съществена характеристика, която го отличава от какаовото дърво например, за което промените в температурата оказват неблагоприятно въздействие. Чаените растения не са застрашени “епидемии” и болести, които са характерни за други растения в тропическите и субтропическите ширини.

Историята на чая обикновено се свързва с Китай. Китайците са първите, които откриват свойствата на това растение и започват да използват отварата от листата му. Първите писмени сведения се срещат в китайските ръкописи от преди пет хиляди години. Първото упоменаване на растението се среща през I в. сл. Хр., по време на управлението на династията Хан (появява се йероглифа «ча»). Но има сведения, че китайците са познавали чая много по-рано.

За откриването на чаения храст в Китай съществува следната легенда. През 2737 г. пр.Хр. в чашата на земеделеца Шен Нун случайно попаднали чаени листа и след като той отпил от напитката, бил потресен от нейния невероятен вкус и от тонизиращия й ефект. Така започнал да я употребява всеки ден.

През VIII век в страната се установяват първите законови изисквания към напитката. Два века по-късно чаените листа започват да се стриват на прах и да се заливат с гореща вода, след което се варят. В Китай за първи път се появяват белите порцеланови съдове, които позволяват да се види цвета на напитката, както и да се прецени нейния вкус и аромат.

С течение на времето производството на чай се усъвършенства и чаят се утвърждава като най-популярната напитка в Китай, която не може да бъде заменена с никоя друга.

Първоначално чаят е бил използван като лекарство. След около три века по-късно той се превръща в националното питие. Постепенно се разработват традициите на чаената церемония и през VIII век Лу Ю, автор на известния трактат “Канон на чая”, формулира основните принципи за пиенето на чай: “Прозрачен и не силен, полезен, когато е в умерено количество. Добре е да се пие в малки количества след хранене, и да не се пие преди сън.”

През около V век китайците започват търговия с чай с тюркските племена. По време на династията Тан (618-907) за търговията с чай настъпва “златния век” – за чая научава почти цяла Азия. Установява се, че пиенето на чай помага за предотвратяване на често срещани заболявания, свързани с недостига на някои хранителни продукти.

През IX век чаят достига до Япония, където се превръща не само в национално питие, но и оставя своя отпечатък върху всички аспекти на духовния живот на страната – от поезията до философията. И в края на ХХ век чайната церемония в Япония остава непроменена – чаша чай е добре приета по всяко време.

Историята на чая като напитка се различава от историята на разпространението му като растение. Най-ранните източници го описват като участващ в състава на мехлеми, еликсири и различни лекарствени препарати. Не е известно обаче точно кога започва да се употребява като самостоятелна напитка, нито по каква рецепта. Предполага се, че първоначално чаените листа били варени в подсолена вода, масло и вероятно се добавяли още съставки, които днес не са ни известни. За приготвянето му съществували много и различни рецепти.

Най-известните аромати идват от Китай. Става въпрос за жасмина и горчивия портокал, който европейците заменят с бергамот. Китайците обаче добавят в своя чай розово масло, различни видове цветя, лимон и други. В Русия чаят обикновено се пие подсладен и с лимон. В Англия, където също пиенето на чай е традиционно, по-разпространен е черният чай. Англичаните са първите, които започват да смесват различни видове чай. Те създават съвременният модерен чаен етикет и използваният днес фаянс за чай. Но също в Англия възниква пиенето на чай с мляко. В Средна Азия по традиция се пие чай като средство срещу големите горещини. В Мароко пият чай във високи чаши, като при варенето му се добавя прясна мента. В някои други азиатски страни (Иран, Египет, Ирак, Афганистан) чаят се пие много сладък и много силен. В Съединените щати свареният чай се охлажда като в него се добавя лед, а понякога се газира, което на този етап се смята за връх в културната еволюция на чая.

Европейците са почитатели на кафето и на чая. Колкото до американците, до 60-те години на XIX век, т. е. преди войната между Севера и Юга, чаят бил успешен конкурент на кафето и на какаото. И днес «чаени райони» са останали щатите по източното крайбрежие, където пият предимно черен чай и Калифорния на Тихоокеанското крайбрежие, където населението предпочита зелен чай. На Юг и в Средния Запад доминира кафето. Но тук, както и във всички страни «чаените» и «кафените» зони трудно могат да бъдат разграничени.

Чаят е разпространен във всички страни от Югоизточна, Централна Азия и Близкия Изток, но също така и в Източна Африка. Страните от Близкия изток и арабските страни от Северна Африка принадлежат на «кафените» зони, с изключение на Мароко и част от Египет. Към страните на кафето трябва да добавим Латинска Америка е Аржентина. В своите южноамерикански варианти чаят е разпространен и в Парагвай, Чили и Перу.

Може да звучи парадоксално, но дори днес малцина умеят да приготвят чай. Дори и онези, които се считат за истински почитатели на чая, не са запознати със сортовете и правилата за приготвяне и пиене на чай.